Свален с преврата от 9 юни 1923 г. министър-председател е заловен в родното си село и убит пет дни по-късно. Съдебен процес няма.
На 9 юни 1923 г. правителството на Александър Стамболийски е свалено с военен преврат. Самият той не е в София, а в родното си село Славовица, Пазарджишко.[1]
Заловен е заедно с брат си Васил. Двамата са държани и изтезавани; Стамболийски умира на 14 юни 1923 г. Тялото му е обезобразено - отсечена е дясната ръка, с която е подписвал, а по-късно и главата. Труповете са заровени в лозе край селото.
Дело за убийството не се води. Няма обвинени, няма присъди. Извършителите са свързвани с частите на Военния съюз, взели участие в преврата.
На 9 юни 1923 г. Военният съюз и Народният сговор свалят правителството. Стамболийски не е в столицата - той е в Славовица, Пазарджишко, откъдето е родом. Опитът му да вдигне съпротива в околността не успява.[2]
Заловен е заедно с брат си Васил. Държан е в къщата край селото. По описанията на публикациите изтезанията траят няколко дни.[3]
Умира на 14 юни 1923 г. Отсечена е дясната му ръка - тази, с която е подписвал Ньойския договор, - а по-късно и главата. Телата на двамата братя са заровени в лозе край селото.[4]
За това убийство не се води процес. Няма обвинени и няма присъди. Затова и в този запис няма имена на извършители: онова, което публикациите сочат, е твърдение, а не съдебно установен факт.[2]
Управлението, при което става убийството, е кабинетът на Александър Цанков, дошъл на власт със същия преврат.[2]
През септември 1923 г. избухва въстание, в което убийството е една от причините. През януари 1924 г. Народното събрание приема Закона за защита на държавата. И двете стоят в свои регистри на сайта.[2]
Няма съдебен акт, който да установява извършители или подбудители. Източниците сочат участници в преврата от 9 юни, но това е твърдение на публикации, не установено от съд.
Убийството е една от причините за Септемврийското въстание през същата година - то е в регистъра на кризите. Кабинетът на Александър Цанков управлява до януари 1926 г.