Правителстватакакво свършиха · 1879-2026 Контакт
Тодор Бурмов1879-1879Климент Браницки1879-1880Драган Цанков1880-1880Петко Каравелов1880-1881Йохан Казимир Ернрот1881-1882Леонид Соболев1882-1883Драган Цанков1883-1884Петко Каравелов1884-1886Васил Радославов1886-1887Константин Стоилов1887-1887Стефан Стамболов1887-1894Константин Стоилов1894-1899Димитър Греков1899-1899Тодор Иванчов1899-1901Рачо Петров1901-1901Петко Каравелов1901-1901Стоян Данев1901-1903Рачо Петров1903-1906Димитър Петков1906-1907Димитър Станчов1907-1907Петър Гудев1907-1908Александър Малинов1908-1911Иван Евстратиев Гешов1911-1913Стоян Данев1913-1913Васил Радославов1913-1918Александър Малинов1918-1918Теодор Теодоров1918-1919Александър Стамболийски1919-1923Александър Цанков1923-1926Андрей Ляпчев1926-1931Александър Малинов1931-1931Никола Мушанов1931-1934Кимон Георгиев1934-1935Пенчо Златев1935-1935Андрей Тошев1935-1935Георги Кьосеиванов1935-1940Богдан Филов1940-1943Добри Божилов1943-1944Иван Багрянов1944-1944Константин Муравиев1944-1944Кимон Георгиев1944-1946Георги Димитров1946-1949Васил Коларов1949-1950Вълко Червенков1950-1956Антон Югов1956-1962Тодор Живков1962-1971Станко Тодоров1971-1981Гриша Филипов1981-1986Георги Атанасов1986-1990Андрей Луканов I1990-1990Андрей Луканов II1990-1990Димитър Попов1990-1991Филип Димитров1991-1992Любен Беров1992-1994Ренета Инджова1994-1995Жан Виденов1995-1997Стефан Софиянски1997-1997Иван Костов1997-2001Симеон Сакскобургготски2001-2005Сергей Станишев2005-2009Бойко Борисов I2009-2013Марин Райков2013-2013Пламен Орешарски2013-2014Георги Близнашки2014-2014Бойко Борисов II2014-2017Огнян Герджиков2017-2017Бойко Борисов III2017-2021Стефан Янев I2021-2021Стефан Янев II2021-2021Кирил Петков2021-2022Гълъб Донев I2022-2023Гълъб Донев II2023-2023Николай Денков2023-2024Димитър Главчев I2024-2024Димитър Главчев II2024-2025Росен Желязков2025-2026Андрей Гюров2026-2026Румен Радев2026-днес
1879 - днес · 14 закона

Знаковите закони

Не всички закони, а онези, които сменят правилата на играта: кой има право да участва в политиката, кой е гражданин с пълни права, кой притежава какво и по какви правила се плаща.

Мерилото е тясно нарочно. Правилата на проекта казват изрично да не се прави опис колко закона е приел един кабинет - секторните и данъчните закони са в „Какво свършиха“. Тук влиза само законът, който променя самите правила.

При всеки закон стоят до три дати и те не са едно и също. Законът за Българската народна банка е приет на 5 юни 1997 г., обнародван на 10 юни, а паричният режим влиза в сила на 1 юли. Законът за национализацията е приет на 23 декември 1947 г. и обнародван на 27-и - а достъпът на собствениците до предприятията им е спрян още сутринта на 23-и, преди гласуването.

За разлика от кризите, законът СЕ приписва: на кабинета, при който Народното събрание го приема окончателно. Едното кабинетът е направил, другото му се е случило.

Където броят на Държавен вестник не е сверен по самия вестник, той не се посочва и причината стои под записа. За актовете отпреди 1944 г. свободният архив дава текстовете, но не и броевете.

конституциякой участва в политикатакой е гражданинправосъдиесобственостпари
Търновската конституция1879 Закон за защита на държавата1924 Наредба-законът за разпускане на политическите партии1934 Закон за защита на нацията1940 Наредба-законът за съдене от Народен съд1944 Конституцията на Народна република България (Димитровската)1947 Законът за национализация на частните индустриални и минни предприятия1947 Конституцията на Народна република България (Живковската)1971 Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи1991 Конституцията на Република България1991 Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия1992 Законът за Българската народна банка (валутният борд)1997 Законът за досиетата2006 Изменението на Конституцията от 2023 г.2023

По ред на приемането

1879

Търновската конституция

конституция
прието16 април 1879 г.

Три месеца след Освобождението Учредителното събрание във Велико Търново трябва да даде на новото княжество основен закон. Внесеният проект е преработен от самото събрание в посока на по-широки права. Установява наследствена монархия с едно Народно събрание, всеобщо избирателно право за мъжете, свобода на печата и на събранията - за времето си рядко широк текст. Съдбата ѝ обаче показва колко струва един текст без сила зад него: спряна е при режима на пълномощията между 1881 и 1883 г., на практика отменена след преврата от 19 май 1934 г. и заменена едва през 1947 г.

Приет от: Учредително събрание, Търново

Първият основен закон на българската държава. Установява наследствена монархия с еднокамарно Народно събрание, всеобщо избирателно право за мъжете, свобода на печата и на събранията. Князът назначава министрите и има право да разпуска събранието.

[1][2]

Какво следва: Действа с прекъсвания до 1947 г. Суспендирана е при режима на пълномощията 1881-1883 г. и на практика отменена след 19 май 1934 г.

Приета е преди да има българско правителство: първият кабинет, на Тодор Бурмов, встъпва на 17 юли 1879 г. Затова записът няма кабинет и това не е пропуск. Датата е по стар стил.

1924

Закон за защита на държавата

кой участва в политиката
прието4 януари 1924 г.
влиза в сила23 януари 1924 г.

След като Септемврийското въстание е потушено, властта търси законов начин да извади противниците си от политиката. Законът забранява организациите, които си поставят за цел насилствена смяна на строя, и предвижда тежки наказания за участие в тях. На негово основание Българската комунистическа партия е поставена извън закона. След атентата в „Света Неделя“ през 1925 г. е разширен. По него се водят процесите срещу комунисти и земеделци до октомври 1944 г., тоест той урежда двайсет години политически живот - като определя кой няма право да участва в него.

Приет от: XXI обикновено народно събрание · При кабинета на: Александър Цанков

Изключителен наказателен закон. Забранява организациите, които си поставят за цел насилствена смяна на държавния строй, и предвижда тежки наказания за участие в тях. На негово основание Българската комунистическа партия е поставена извън закона.

[3][4]

Какво следва: В сила до октомври 1944 г. Изменян и допълван през 1925 г., след атентата в „Света Неделя“, и по-късно. На негово основание се водят процесите срещу комунисти и земеделци.

Гласуван на 4 януари 1924 г.; влиза в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. Броят на Държавен вестник не е сверен по самия вестник и затова тук не се посочва.

1934

Наредба-законът за разпускане на политическите партии

кой участва в политиката
прието14 юни 1934 г.

Месец след преврата от 19 май новата власт закрива не отделна партия, а всички. Наредбата-закон забранява политическите партии и организации в страната и постановява имуществото и архивите им да бъдат отнети. Дотогава партии в България не са забранявани. Резултатът е, че страната остава без партиен живот до 1944 г.: изборите през 1938 и 1939 г. се провеждат с кандидати, които се явяват като частни лица, а не от името на партия.

Приет от: Министерски съвет (наредба-закон, без Народно събрание) · При кабинета на: Кимон Георгиев

Забранява всички политически партии и организации в страната и постановява имуществото и архивите им да бъдат отнети. Дотогава партии в България не са забранявани.

[5][6]

Какво следва: Партиен живот няма до 1944 г. Изборите от 1938 г. и 1939 г. се провеждат без партии, с кандидати като частни лица.

Издаден е по-малко от месец след Деветнадесетомайския преврат. Част от източниците дават 12 юни, други 14 юни 1934 г.; тук стои 14 юни, както го дава използваният източник. Броят на Държавен вестник не е сверен и не се посочва.

1940

Закон за защита на нацията

кой е гражданин
приетодекември 1940 г.
обнародвано23 януари 1941 г.
влиза в сила23 януари 1941 г.

Приет е, докато България се придвижва към съюз с Германия, и следва образеца на германското законодателство. Ограничава правата на евреите: задължителна регистрация, забрана за държавна служба и за редица професии, ограничения върху собствеността, върху смесените бракове и върху местоживеенето, плюс специален данък. От него тръгва верига: Комисарството по еврейските въпроси и депортацията на 11 343 души от Беломорска Тракия и Вардарска Македония през март 1943 г. Депортацията от старите предели на страната е спряна - това е отделен запис в регистъра на големите събития. Законът е отменен след 9 септември 1944 г.

Приет от: XXV обикновено народно събрание · Обнародване: ДВ бр. 16 от 23 януари 1941 г. · При кабинета на: Богдан Филов

Ограничава правата на евреите в България: въвежда се задължителна регистрация, забрана за заемане на държавна служба и за упражняване на редица професии, ограничения върху собствеността, върху смесените бракове и върху местоживеенето. Законът въвежда и специален данък.

[7][8]

Какво следва: Следват Комисарството по еврейските въпроси и депортациите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония през март 1943 г. Отменен е след 9 септември 1944 г.

Приет от Народното събрание в края на декември 1940 г., утвърден с Указ № 3 от 21 януари 1941 г., подписан от цар Борис III, обнародван в Държавен вестник, бр. 16 от 23 януари 1941 г. Точната дата на гласуването не е сверена по стенограма и затова точността е „месец“.

1944

Наредба-законът за съдене от Народен съд

правосъдие
прието6 октомври 1944 г.
обнародвано6 октомври 1944 г.
влиза в сила6 октомври 1944 г.

Два месеца след 9 септември новата власт създава извънредни съдилища, които да съдят отговорните за влизането на България във войната. Обхватът е широк - министри, депутати, военни, полицаи, журналисти и стопански дейци - и включва деяния отпреди самия закон да съществува. Процесите текат от декември 1944 г. до април 1945 г. и завършват със смъртни присъди, включително срещу тримата регенти, министри и депутати; присъдите са изпълнени. Петдесет години по-късно Върховният съд отменя изцяло част от тях с Решение № 172 от 26 август 1996 г.

Приет от: Министерски съвет (наредба-закон) · Обнародване: ДВ бр. 219 от 6 октомври 1944 г. · При кабинета на: Кимон Георгиев

Създава извънредни съдилища, които съдят „виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“. Обхваща министри, депутати, военни, полицаи, журналисти и стопански дейци, включително по деяния отпреди приемането му.

[9][10]

Какво следва: Процесите текат от декември 1944 г. до април 1945 г. Издадени са смъртни присъди, включително срещу тримата регенти, министри и депутати. Присъдите са в регистъра на убийствата.

Влиза в сила от деня на обнародването си, а съди дела отпреди това - обратно действие на наказателен закон.

1947

Конституцията на Народна република България (Димитровската)

конституция
прието4 декември 1947 г.

След референдума от 1946 г., с който монархията отпада, страната остава без основен закон, който да отговаря на новото ѝ устройство. Конституцията отменя Търновската и утвърждава народна република по съветски образец: Народното събрание е върховен орган, Президиумът му поема функциите на държавен глава, а частната собственост върху средствата за производство може да бъде отнета със закон. Последното не остава на хартия - деветнайсет дни по-късно, на нейно основание, е приет законът за национализацията.

Приет от: VI Велико народно събрание · При кабинета на: Георги Димитров

Отменя Търновската конституция. Утвърждава народна република по съветски образец: Народното събрание е върховен орган, Президиумът му поема функциите на държавен глава, а частната собственост върху средствата за производство може да бъде отнета по закон.

[11][12]

Какво следва: На нейно основание, по чл. 10, деветнайсет дни по-късно е приет законът за национализацията.

Броят на Държавен вестник не е сверен и не се посочва.

1947

Законът за национализация на частните индустриални и минни предприятия

собственост
прието23 декември 1947 г.
обнародвано27 декември 1947 г.

Конституцията отпреди деветнайсет дни допуска частната собственост върху средствата за производство да бъде отнета със закон. Този закон го прави: обявява частните индустриални и минни предприятия за държавна собственост. Начинът показва как е замислено - сутринта на същия ден, преди гласуването, достъпът на собствениците до архивите, касите и управлението вече е спрян. Три дни по-късно са национализирани и банките. Резултатът е, че частното едро стопанство изчезва за няколко седмици и се връща едва след 1991 г.

Приет от: VI Велико народно събрание · Обнародване: ДВ бр. 302 от 27 декември 1947 г. · При кабинета на: Георги Димитров

Обявява частните индустриални и минни предприятия за държавна собственост. Приет е на 23 декември 1947 г., след като сутринта на същия ден достъпът на собствениците до архивите, касите и управлението на предприятията вече е бил спрян. Три дни по-късно са национализирани и банките.

[13][14]

Какво следва: Частното едро стопанство изчезва. Реституция започва едва след 1991 г.

Приемане 23 декември, обнародване 27 декември - две различни дати за един акт, както искат правилата. Действието обаче започва още сутринта на 23-и, преди гласуването.

1971

Конституцията на Народна република България (Живковската)

конституция
прието18 май 1971 г.
обнародвано18 май 1971 г.
влиза в сила18 май 1971 г.

Двайсет и четири години след предната конституция управляващата партия записва положението си в самия основен закон: ръководната роля на Българската комунистическа партия става конституционен текст. Създава се и Държавен съвет начело с председател, който събира в едни ръце функции на законодателна и изпълнителна власт. Приета е след допитване до народа два дни по-рано. Резултатът е пряк: Тодор Живков става председател на Държавния съвет и остава на този пост до 10 ноември 1989 г. Конституцията действа до 12 юли 1991 г.

Приет от: V Народно събрание · Обнародване: ДВ бр. 39 от 18 май 1971 г. · При кабинета на: Тодор Живков

Записва в основния закон ръководната роля на Българската комунистическа партия. Създава Държавен съвет начело с председател, който съчетава функции на законодателна и изпълнителна власт. Приета е след допитване до народа на 16 май 1971 г.

[15][16]

Какво следва: Тодор Живков става председател на Държавния съвет и остава на този пост до 10 ноември 1989 г. Конституцията действа до 12 юли 1991 г.

Допитването от 16 май 1971 г. отчита 99,7 на сто участие и 99,96 на сто „за“. Числата са дадени както ги съобщава източникът - те са официалният отчет на режима, не независимо преброяване.

1991

Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи

собственост
приетофевруари 1991 г.
обнародвано1 март 1991 г.

Земята е събрана в трудово-кооперативни земеделски стопанства през петдесетте години и половин век по-късно почти никой не притежава нивата, която обработва. Законът връща собствеността на бившите собственици и на наследниците им и урежда разпускането на кооперативните стопанства - обръща едно от най-дълбоките решения на периода. Връщането обаче минава през съдилищата и трае години, а земята излиза раздробена на малки парчета между много наследници. Законът е изменян десетки пъти и е в сила и днес.

Приет от: Велико народно събрание · Обнародване: ДВ бр. 17 от 1 март 1991 г. · При кабинета на: Димитър Попов

Връща собствеността върху земеделските земи на бившите им собственици и на наследниците им и урежда разпускането на трудово-кооперативните земеделски стопанства. Обръща едно от най-дълбоките решения на комунистическия период.

[17][18]

Какво следва: Реституцията върви бавно и през съдилищата; земята излиза силно раздробена. Законът е изменян десетки пъти и е в сила и днес.

Точната дата на гласуването не е сверена по стенограма и затова точността е „месец“. Обнародването е сигурно: ДВ бр. 17 от 1 март 1991 г.

1991

Конституцията на Република България

конституция
прието12 юли 1991 г.
обнародвано13 юли 1991 г.
влиза в сила13 юли 1991 г.

След 10 ноември 1989 г. страната се управлява по конституция, писана за еднопартийна държава. Велико народно събрание, избрано за целта, приема нова: парламентарна република с разделение на властите, политическо многообразие, пряко избиран президент и Конституционен съд, който може да отменя закони. Тя е действащият основен закон и до днес - изменяна е през 2003, 2005, 2006, 2007, 2015 и 2023 г., като по-голямата част от промените са в съдебната власт.

Приет от: VII Велико народно събрание · Обнародване: ДВ бр. 56 от 13 юли 1991 г. · При кабинета на: Димитър Попов

Действащият основен закон. Установява парламентарна република с разделение на властите, политически плурализъм, пряко избиран президент и Конституционен съд. Отменя конституцията от 1971 г.

[19][20]

Какво следва: Изменяна е няколко пъти - през 2003, 2005, 2006, 2007, 2015 и 2023 г. Основната част от измененията са свързани със съдебната власт.

Четвъртото четене приключва с подписване на 12 юли 1991 г., а обнародването и влизането в сила са на 13 юли. Част от източниците дават 13 юли и за приемането; тук двете дати са разделени, както искат правилата.

1992

Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

собственост
приетоаприл 1992 г.
обнародвано8 май 1992 г.

В началото на деветдесетте почти цялото стопанство е държавно и няма ред, по който да премине в частни ръце. Законът урежда превръщането на държавните предприятия в търговски дружества и продажбата им. По неговата рамка минава почти цялата приватизация през десетилетието, включително масовата приватизация с боновите книжки, в която участват милиони души. Отменен е десет години по-късно със Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

Приет от: XXXVI Народно събрание · Обнародване: ДВ бр. 38 от 8 май 1992 г. · При кабинета на: Филип Димитров

Урежда превръщането на държавните предприятия в търговски дружества и продажбата им. Това е рамката, по която минава почти цялата приватизация през деветдесетте години, включително масовата приватизация с боновите книжки.

[21][22]

Какво следва: Отменен със Закона за приватизация и следприватизационен контрол, обнародван в ДВ бр. 28 от 19 март 2002 г.

Точната дата на гласуването не е сверена по стенограма и затова точността е „месец“. Обнародването е сигурно: ДВ бр. 38 от 8 май 1992 г.

1997

Законът за Българската народна банка (валутният борд)

пари
прието5 юни 1997 г.
обнародвано10 юни 1997 г.
влиза в сила1 юли 1997 г.

Приет е след зимата, в която петнайсет банки фалират, доларът се качва от 500 на 3000 лева за два месеца и спестяванията се обезценяват, докато се броят. Законът въвежда паричен съвет: Българската народна банка губи правото да кредитира правителството и търговските банки, левът се фиксира, а парите в обращение се обвързват с валутния резерв. Тоест държавата си отнема възможността да печата пари за бюджета. Инфлацията спира. Курсът се пренася върху еврото при 1,95583 лева и режимът работи без прекъсване от 1997 г.

Приет от: XXXVIII Народно събрание · Обнародване: ДВ бр. 46 от 10 юни 1997 г. · При кабинета на: Иван Костов

Въвежда паричен съвет. Българската народна банка губи правото да кредитира правителството и търговските банки, а левът се фиксира към германската марка. Паричното предлагане се обвързва с валутния резерв.

[23][24]

Какво следва: Хиперинфлацията спира. Курсът се пренася върху еврото и остава 1,95583 лева за евро до приемането на еврото. Режимът действа без прекъсване от 1997 г.

Три различни дати за един акт, точно както искат правилата: приет на 5 юни, обнародван на 10 юни, а паричният режим влиза в сила на 1 юли 1997 г.

2006

Законът за досиетата

правосъдие
прието6 декември 2006 г.
обнародванодекември 2006 г.

Седемнайсет години след 1989 г. документите на Държавна сигурност още не са отворени, а въпросът кой е сътрудничил се задава при всяко назначение. Законът създава независима комисия, която проверява заемащите публични длъжности и обявява резултата публично - тоест отговорът престава да зависи от това кой има достъп до архива. Комисията работи и днес; проверени са хиляди души: депутати, министри, магистрати, ръководители на медии и църковни дейци.

Приет от: XL Народно събрание · Обнародване: ДВ бр. 102 от 2006 г. · При кабинета на: Сергей Станишев

Пълното му име е Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Създава независима комисия, която проверява заемащите публични длъжности и обявява резултата.

[25][26]

Какво следва: Комисията работи и днес. Проверени са хиляди лица - депутати, министри, магистрати, ръководители на медии, църковни дейци.

Приет на 6 декември 2006 г. Броят на Държавен вестник е 102 от 2006 г.; точният ден на обнародването не е сверен и затова точността му е „месец“.

2023

Изменението на Конституцията от 2023 г.

конституция
приетодекември 2023 г.
обнародвано22 декември 2023 г.

Приет е насред петте години, в които страната се управлява основно от служебни кабинети. Изменението стеснява избора на президента: служебният министър-председател вече не може да е кой да е, а само измежду няколко изброени в конституцията длъжности. Променя и устройството на съдебната власт, включително статута на главния прокурор. Част от промените не остават в сила - с Решение № 13 от 26 юли 2024 г. Конституционният съд ги обявява за противоконституционни.

Приет от: XLIX Народно събрание · Обнародване: ДВ бр. 106 от 22 декември 2023 г. · При кабинета на: Николай Денков

Стеснява избора на президента при назначаване на служебен министър-председател: той трябва да го избере измежду изброени в конституцията длъжности. Променя и устройството на съдебната власт, включително статута на главния прокурор.

[27][28]

Какво следва: С Решение № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1 от 2024 г. Конституционният съд обявява част от промените за противоконституционни.

Отговор на изборната спирала - вижте регистъра на кризите. Точната дата на гласуването не е сверена по стенограма; обнародването е сигурно.

Източници

номерата в текста водят дотук
  1. Уикипедия - Търновска конституция - отправна точка https://bg.wikipedia.org/wiki/Търновска_конституция ↩
  2. Уикиизточник - Пълен текст на Търновската конституция https://bg.wikisource.org/wiki/Търновска_конституция ↩
  3. Уикипедия - Закон за защита на държавата - отправна точка https://bg.wikipedia.org/wiki/Закон_за_защита_на_държавата ↩
  4. История на света - Закон за защита на държавата от 4 януари 1924 г., изменен и допълнен на 16 март и 29 април 1925 г. - пълен текст https://istorianasveta.eu/извори/ct-menu-item-11/трета-българска-държава/266 ↩
  5. Дир.бг - Преди 89 г. с Наредба-закон се разпускат и забраняват всички политически партии в България https://dnes.dir.bg/politika/predi-89-g-s-naredba-zakon-se-razpuskat-i-zabranyavat-vsichki-politicheski-partii-v-balgariya ↩
  6. Българско национално радио - Превратът от 1934-та - радикални реформи и безпартийно управление https://archives.bnr.bg/archives/post/12939/prevratat-ot-1934-ta-radikalni-reformi-i-bezpartijno-upravlenie ↩
  7. Архив на Държавен вестник (Сиела) - Закон за защита на нацията - дигитално копие на броя https://www.ciela.net/news/view/494/zakon-za-zashtita-na-natsiyata-digitalno-kopie-v-arhiv-na-darzhaven-vestnik ↩
  8. Уикипедия - Закон за защита на нацията - отправна точка https://bg.wikipedia.org/wiki/Закон_за_защита_на_нацията ↩
  9. Държавна агенция „Архиви“ - За Народния съд - документален проект https://narodensud.archives.bg/3- ↩
  10. АПИС - Наредба-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея - пълен текст https://legislation.apis.bg/doc/10638/0/Art4 ↩
  11. Уикипедия - Конституция на Народна република България (1947) - отправна точка https://bg.wikipedia.org/wiki/Конституция_на_Народна_република_България_(1947) ↩
  12. Конституциите на България - Пълен текст на Димитровската конституция https://konstitucii.alle.bg/ ↩
  13. Омда - Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия, 1947 г. - пълен текст https://www.omda.bg/public/arhiv/09_09_1944/zakon_za_natsionalizatsiyata.htm ↩
  14. Уикипедия - Национализация в България - отправна точка https://bg.wikipedia.org/wiki/Национализация_в_България ↩
  15. Уикипедия - Конституция на Народна република България (1971) - отправна точка https://bg.wikipedia.org/wiki/Конституция_на_Народна_република_България_(1971) ↩
  16. OFFNews - 18 май - приета е Живковската конституция https://offnews.bg/na-tozi-den/18-maj-prieta-e-zhivkovskata-konstitutcia-680834.html ↩
  17. Министерство на земеделието - Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи - консолидиран текст с историята на измененията https://www.mzh.government.bg/MZH/Libraries/Норм_Актове-Закони/ZSPZZ.sflb.ashx ↩
  18. Праватами.бг - Как да възстановя собствеността си върху земеделска земя (реституция) https://www.pravatami.bg/s/25823 ↩
  19. Министерство на правосъдието - Конституция на Република България - официален текст https://www.justice.government.bg/home/normdoc/521957377 ↩
  20. Национална служба за охрана - Конституция на Република България, в сила от 13.07.1991 г. https://nso.bg/docs/КОНСТИТУЦИЯ%20НА%20РЕПУБЛИКА%20БЪЛГАРИЯ.pdf ↩
  21. Министерство на икономиката - Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отменен) - пълен текст https://www.mi.government.bg/file/2011/09/file-261-2-429.pdf ↩
  22. Национален статистически институт - Приватизацията в Република България към 31 декември 2004 г. https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/New-Private2004.pdf ↩
  23. Българска народна банка - Закон за Българската народна банка - официален текст https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/laws_bnb_bg.pdf ↩
  24. Архив на Държавен вестник (Сиела) - Държавен вестник, бр. 46 от 10 юни 1997 г. - Закон за Българската народна банка https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2132567553/issue/359/zakon-za-balgarskata-narodna-banka ↩
  25. АПИС - Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност - пълен текст https://legislation.apis.bg/doc/244898/0/ ↩
  26. Капитал - Какво трябва да знаем за закона за досиетата https://www.capital.bg/blogove/dosieta/zakonut/2010/07/23/937043_kakvo_triabva_da_znaem_za_zakona_za_dosietata/ ↩
  27. АПИС - Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България - пълен текст https://legislation.apis.bg/doc/250612/0/ ↩
  28. Конституционен съд - Решение № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г. https://www.constcourt.bg/bg/act-9500 ↩
← кризитекакво свършиха правителствата →

Коригирай или допълни

Видяхте сгрешена дата, число или липсващ запис? Кажете го тук. Поправката се вписва заедно с източника, по който е сверена.

Само за да отговорим. Не се показва никъде.

Искаме източник за всяко твърдение. Сайтът не записва мнения, а проверими факти: указ, стенограма, съдебен акт, официална статистика. Поправка с посочен документ влиза бързо; без документ остава да чака проверка.