Указите за назначаването му ги чете в залата самият той. В предишния кабинет е бил министър на обществените сгради; в новия взема и войната.
| Встъпва | 6 октомври 1919 г. |
| Напуска | 9 юни 1923 г. |
| Дни на власт | 1342 |
| Как приключва | свален |
| Вид | редовно |
| Коалиция | БЗНС |
| Президент | Борис III |
| Проверка | един документ |
На 10 октомври 1919 г. министрите влизат в залата и председателстващият Стефан Бобчев установява, че отсъстват само 27 народни представители. Думата взема самият министър-председател: „Дължа да ви прочета указа.“[1]
Той чете три акта, всичките от 6 октомври: приемането на оставката на кабинета Теодоров, Указ № 13 за назначаването си и Указ № 14 за назначаването на министрите. И трите носят подписа „Борисъ III“, а първите два са приподписани от Т. Теодоров.[1]
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
Показват се събитията, които се застъпват с мандата - много от тях траят през няколко кабинета. Правното основание, по което всяко от тях се води репресия, стои под самото него.
Смяна на властта извън конституционния ред. Ролята казва какво се случва с ТОЗИ кабинет - свален ли е, или идва с преврата. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
| Кога | Какво | Вид |
|---|---|---|
| 9 юни 1923 г. | Деветоюнският преврат[3]Военният съюз и Народният сговор; сред организаторите са полковник Кимон Георгиев и Дамян ВелчевСофия и странатасвален с преврата този кабинет | военен преврат |
Какво се е случвало по това време - не само какво е прието.
На 10 октомври 1919 г. заседанието започва с думите на председателстващия: „Има думата г. министър-председателят.“ Стамболийски излиза и казва: „Дължа да ви прочета указа.“[1]
Първият указ приема оставката на целия предишен кабинет и изброява поименно кой какъв е бил - от Теодор Теодоров като председател и министър на външните работи до Цанко Бакалов при железниците, пощите и телеграфите.[1]
Вторият, № 13, е от три реда: назначава Стамболийски за председател на Министерския съвет. Третият, № 14, изброява новите министри. И трите са издадени в София на 6 октомври 1919 г., четири дни преди да бъдат прочетени.[1]
Веднага след прочитането събранието минава към първата си точка - избор на председател, с бюлетини. Проверителите показват на депутатите, че урната е празна, и я заключват.[1]
8 министри, както са назовани в акта.[4]
| Длъжност | Име |
|---|---|
| председател на Министерския съвет, министър на войната и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството | Александър Стамболийски Назначен за председател с указ № 13 от 6 октомври 1919 г. на основание чл. 150 от конституцията. |
| министър на външните работи и на изповеданията | Михаил Маджаров |
| министър на вътрешните работи и народното здраве | Александър Димитров |
| министър на народното просвещение | Цанко Бакалов |
| министър на финансите | д-р Стоян Данев |
| министър на търговията, промишлеността и труда | Атанас Буров |
| министър на земеделието и държавните имоти | д-р Райко Даскалов |
| министър на пощите и телеграфите и управляващ Министерството на правосъдието | Марко Турлаков |
Едно и също нещо, гледано отдругаде: по години и през всички правителства.
Какво още не е въведенонито един източник за самия кабинет · плътност: 4 неща за 3,7 години управление - това е малко и не значи, че кабинетът не е направил друго, а че другото още не е въведено · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета