Кабинет с мнозинство, който за две години стига до хиперинфлация, фалирали банки и опашки за хляб. Пада не от вот, а от улицата: през януари 1997 г. хората нахлуват в Народното събрание.
Встъпва
25 януари 1995 г.
Напуска
12 февруари 1997 г.
Дни на власт
749
Как приключва
оставка
Вид
редовно
Коалиция
БСП, БЗНС „Ал. Стамболийски“, ПК „Екогласност“
Президент
Желю Желев
Проверка
два независими органа
Как идва на власт
Изборите от 18 декември 1994 г. печели Българската социалистическа партия. На 25 януари 1995 г. кабинет съставя Жан Виденов - най-младият министър-председател дотогава. Мнозинството е стабилно, а не съшито от коалиции, както при предишните три правителства.[1]
Къде е този кабинет в кривата
Линията е от 1990 г. до днес. Светлото поле и оранжевите точки са годините на този кабинет. Посочи точка, за да видиш годината, стойността и кой е бил на власт.
Средно възнаграждение на нает133 → 101 €/месец
Инфлация по индекса на потребителските цени62,1 → 1 058,4 %
Брутен вътрешен продукт на глава от населението13 591 → 12 419 межд. $
Растеж на брутния вътрешен продукт2,9 → -14,1 %
Безработица11,1 → 13,7 %
Държавен дълг76,8 → 96,7 % от БВП
Бюджетно салдонепълна серия
Преки чуждестранни инвестиции0,48 → 4,46 % от БВП
Население8 406 067 → 8 312 068 души
Нетна миграция-22 020 → -22 963 души
Очаквана продължителност на живота71,1 → 70,4 години
Детска смъртност15,5 → 15,6 на 1000
Умишлени убийства5,9 → 4,8 на 100 000
Разходи за образованиенепълна серия
Магистрали в експлоатация277 → 314 километри
Достъп до интернет0,1 → 1,2 %
Емисии на въглероден диоксид7,30 → 7,14 тона/човек
Какво свърши
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
1995Подадена е молба за членство в Европейския съюз.Молбата задейства процедурата: Европейската комисия започва да дава становища за готовността на страната, които се публикуват всяка година.
1995Довършва водопровода Джерман-Скакавица[2]София е на воден режим. Деривацията се строи от Главното управление на строителни войски и по медийни данни е готова за 35 дни. Строежът минава през протести: полиция проправя път на техниката през жива верига от жители на Сапарева баня.
1995Подава молба за членство в Европейския съюз[3]На 14 декември 1995 г. Молбата задейства процедурата: Европейската комисия започва да дава годишни становища за готовността на страната.
1996Народното събрание приема ПОВТОРНО изменението на Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българската народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност. Първото приемане е на 8 октомври 1996 г.; повторното е по реда на чл. 101, ал. 2 от Конституцията, тоест след връщане от президента.[4]Изменението удължава два срока: този, в който държавата встъпва в правата на вложителите към фалиралата банка, и този, в който вложителите могат да се разпореждат със средствата по сметките, открити по закона. Тоест държавата поема плащането, но по-късно, а достъпът на хората до парите им се отлага.
1996Народното събрание провежда две извънредни заседания в един ден по внесен вот на недоверие на Министерския съвет. Дебатът се предава пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия по решение на залата: гласували 201 народни представители, 191 „за“, без „против“, 10 въздържали се. Следобед на трибуната застава самият министър-председател Жан Виденов.[5]Това е денят, в който липсата на хляб влиза в дневния ред на парламента като единствена точка. Дотогава кризата се води стопанска; оттук нататък е политическа.
1996В дебата народният представител Иван Будимов (СДС) заявява, позовавайки се на данни, представени на народните представители от Главно управление „Митници“, че са изнесени 1 млн. и 73 хил. тона жито, и че режимът на износа се е сменил в хода на 1995 г.: през юли износът е бил само регистрационен, без разрешителни, а от август се въвежда разрешителен режим, при който се иска само сертификат за качество.[6]Числото и хронологията са ТВЪРДЕНИЕ на вносителя на вота, не установен факт. Записват се, защото са казани в пленарната зала с позоваване на конкретен държавен орган - тоест подлежат на проверка по документите на митниците, а не са мълва.
1996Преживява вот на недоверие в разгара на зърнената криза[7]На 13 юни 1996 г., с тайно гласуване: 235 гласували, 99 за недоверие, 135 против, 1 празен плик. За приемане са нужни 121 от 240.
1996Вотът на недоверие се гласува тайно. Комисията обявява: общ брой на гласувалите 235 народни представители, бюлетини за недоверие 99, против недоверие 135, празни пликове 1. Народното събрание отхвърля предложението.[8]За приемане са нужни повече от половината от всички народни представители, тоест 121 от 240. Деветдесет и девет гласа не стигат и кабинетът остава. Осем месеца по-късно същият кабинет пада без вот - от улицата.
1996Българската народна банка поставя под особен надзор девет търговски банки[1]На 23 септември 1996 г. Особеният надзор спира плащанията: парите на вложителя са в банка, която не фалира формално, но и не му ги дава.
1996Внася оставката на правителството[9]На 28 декември 1996 г. Народното събрание я приема на извънредно заседание с една точка и възлага на кабинета в оставка да внесе бюджета за 1997 г. Управлението в оставка продължава още шест седмици.
1996Министър-председателят внася оставката на Министерския съвет на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията. На извънредно заседание с една точка от дневния ред Народното събрание я приема и възлага на кабинета в оставка да внесе бюджета за 1997 г.[10]Оставката е внесена, но кабинетът управлява в оставка още шест седмици. Управлението в оставка и напускането на властта са различни дати.
1997Пуска 37 км магистрала[11]В началото на мандата дължината на магистралите е 277 км, в края - 314 км. Разликата не значи, че всичко е започнато от този кабинет: магистралата се строи през няколко правителства. Значи, че при него е пуснато движението по толкова километра.
1997Конституционният съд разглежда в закрито заседание дело 27 от 1996 г. по искане на 51 народни представители § 1 и § 2 от изменението да бъдат обявени за противоконституционни.[12]Оспорено е именно удължаването на сроковете. Делото е образувано на 28 ноември 1996 г. - тоест месец след повторното приемане и в разгара на банковата криза.
1997Президентът Петър Стоянов връчва мандата за съставяне на правителство на Българската социалистическа партия.[1]Мнозинството в Тридесет и седмото Народно събрание все още е негово, тоест по конституция то има правото да състави следващия кабинет и без избори.
1997Българската социалистическа партия връща мандата, без да състави правителство.[1]Връщането на мандата е причината зимата да свърши с предсрочни избори, а не с нов кабинет на същото мнозинство. Осем дни по-късно кабинетът Виденов предава властта на служебно правителство.
1997Народното събрание единодушно решава да се преговаря за паричен съвет[13]На 10 януари 1997 г., на петминутно извънредно заседание от 11,25 до 11,30 ч.: 123 гласували, 123 „за“, без „против“ и без въздържали се. Същия ден вечерта сградата е щурмувана.
1997В 17,40 ч. на същия ден се открива трето извънредно заседание с единствена точка „Обсъждане на обстановката в Народното събрание и извън него“. Председателят заявява, че Народното събрание не може да взема решения, „когато в него със сила са влезли хора“. Заседанието започва без стенографи: квесторът докладва, че поради блокадата те не могат да влязат и се прави само фонозапис.[14]Стенограмата е единственото място, където онази нощ е записана от вътре. В нея народни представители говорят за разбити ограждения, за бронетранспортьори и за подпален парламент, а министърът на вътрешните работи в оставка призовава Вътрешни войски с изричното „Без насилие!“.
Започнато преди, довършено после
Дълги процеси, в които този кабинет е една от стъпките. Останалите стъпки водят към кабинетите, които са ги направили.
От молбата за членство през 1995 г. до влизането в сила на 1 януари 2007 г. - дванайсет години през четири правителства.
1995Жан Виденов - този кабинет[15]Подава молбата за членство на 14 декември 1995 г. С нея се задейства процедурата: Европейската комисия започва да дава годишни становища за готовността на страната.започва
1999Иван Костов[16]На 29 ноември 1999 г. подписва меморандум с Европейската комисия за затварянето на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“. Единайсет дни по-късно, на 10 декември, Европейският съвет в Хелзинки решава преговорите да се отворят; те започват на 15 февруари 2000 г.продължава
2005Симеон Сакскобургготски[17]Преговорите приключват през 2004 г. Договорът за присъединяване е подписан на 25 април 2005 г. и ратифициран от Народното събрание на 11 май 2005 г.продължава
2007Сергей Станишев[18]На 1 януари 2007 г. България става член на Европейския съюз, заедно с Румъния.завършва
Строителството започва през 1974 г. с план да се правят по около сто километра годишно и пръстенът да е затворен най-късно до 1988 г. Магистралата е завършена на 15 юли 2013 г. - трийсет и девет години след първата копка и двайсет и пет години след срока. През това време един кабинет я дава на концесия, друг я строи с европейски пари, а трети я открива.
1974Станко Тодоров[19]Започват строителните работи по магистралите. Планът е да се изграждат по около сто километра годишно и пръстенът да бъде затворен най-късно до 1988 г.започва
1995Жан Виденов - този кабинет[19]В края на 1995 г. се пуска участъкът Пловдив - Оризово, 32,5 километра. Това е единственото парче, пуснато в експлоатация през цялото десетилетие.продължава
2004Симеон Сакскобургготски[20]С Решение № 1043 от 30 декември 2004 г. пътят Калотина - Софийски околовръстен път - Оризово - Стара Загора - Нова Загора - Ямбол - Карнобат - Бургас се дава на концесия за 35 години. Концесията не построява магистралата: оставащите участъци се изграждат шест години по-късно с европейски средства.продължава
2010Бойко Борисов I[21]Започва строителството на трите оставащи лота - общо 115,18 километра: лот 2 Стара Загора - Нова Загора (31,8 км) на 9 юни, лот 3 Нова Загора - Ямбол (35,7 км) на 2 август и лот 4 Ямбол - Карнобат (49,08 км) на 6 октомври 2010 г. Финансирането е 80 на сто от Кохезионния фонд на Европейския съюз и 20 на сто от държавния бюджет.продължава
2012Бойко Борисов I[21]Пускат се лот 2 на 1 юли и лот 3 на 12 юли 2012 г. - общо 67,5 километра.продължава
2013Пламен Орешарски[21]Лот 4 е завършен на 30 май 2013 г. - ден след като този кабинет встъпва - и се пуска в експлоатация на 15 юли 2013 г. С него магистралата София - Бургас е цяла. Строителството на последния лот минава изцяло през предишния кабинет; откриването е при този.завършва
Знакови убийства
Убити при този кабинет. Където източникът дава само месец, тук стои месецът, а не измислена дата. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Кога
Какво
Какъв
Начин
Дело
25 април 1995 г.
Васил Илиев[22]Бивш състезател по борба. Създател на ВИС - силова групировка, прикрита като застрахователно дружество, свързвана с рекет, изнудване и кражби на автомобили.София, пред ресторант „Мираж“ в кв. „Гоце Делчев“
свързван с организираната престъпност
-
не е проверено
2 октомври 1996 г.
Андрей Луканов[23]Член на Политбюро на ЦК на Българската комунистическа партия, министър на външноикономическите връзки и два пъти министър-председател през 1990 г. Един от водещите участници в свалянето на Тодор Живков през ноември 1989 г.София
политик
-
не
Инциденти и бедствия
Общо 14 загинали при този кабинет. Станало при този кабинет. Това не е приписване на вина: правителството не предизвиква земетресение. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Станало при този кабинет. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Кога
Какво
Вид
загинали
17 юли 1996 г.
Взривът в подлеза на НДК[25]Взрив дванайсет минути след полунощ в подлеза на Народния дворец на културата. Извършител не е посочен.София, подлезът на Народния дворец на културата, откъм булевард „Витоша“
pravosadie
0
2 октомври 1996 г.
Убийството на Андрей Луканов[23]Бивш министър-председател е застрелян пред дома си. Същия ден Народното събрание приема декларация по повод убийството - единодушно.София, улица „Латинка“
pravosadie
-
Кризи
Числото до всеки ред е за ЦЕЛИЯ период, не за този кабинет. Кризата минава през няколко кабинета и НЕ се приписва на никой от тях - нито като вина, нито като заслуга. Ролята казва само кога. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.
Банков срив: на 23 септември 1996 г. Българската народна банка поставя под особен надзор девет търговски банки.
1
97
Историите
Какво се е случвало по това време - не само какво е прието.
Водата: София на режим
Столицата е на воден режим. Решението е да се довърши деривацията Джерман-Скакавица, която да прехвърли вода към язовир „Искър“. Строежът се възлага на Главното управление на строителни войски.[2]
Жителите на Сапарева баня и околните села се противопоставят - водата се взема от техния район. През февруари 1995 г. полицейски части от София, Кюстендил и Дупница проправят път на строителната техника през жива верига от хора. По медийни данни водопроводът е готов за 35 дни.[2]
Това е показателно за начина, по който държавата решава кризи по това време: не с преговори и не с пазар, а с войска и полиция. Числото 35 дни е медийно и подлежи на сверяване по документите на строителните войски.
Зърното: няма хляб
На 11 юни 1996 г. Народното събрание провежда две извънредни заседания в един ден по внесен вот на недоверие. Дебатът се предава пряко по радиото и телевизията по решение на залата: 201 гласували, 191 „за“, без „против“, 10 въздържали се. Следобед на трибуната застава самият министър-председател.[27]
В дебата народният представител Иван Будимов (СДС) заявява, позовавайки се на данни, представени от Главно управление „Митници“, че са изнесени 1 млн. и 73 хил. тона жито, и че режимът на износа се е сменил в хода на 1995 г.: през юли износът е бил само регистрационен, без разрешителни, а от август се въвежда разрешителен режим, при който се иска само сертификат за качество. Числото е ТВЪРДЕНИЕ на вносителя на вота, не установен факт.[27]
Вотът се гласува тайно на 13 юни: 235 гласували, 99 за недоверие, 135 против, 1 празен плик. Не стигат. Осем месеца по-късно същият кабинет пада без вот.[7]
Банките: спестяванията изчезват
На 23 септември 1996 г. Българската народна банка поставя под особен надзор девет търговски банки. Особеният надзор не е фалит, но спира плащанията: парите са в банка, която не ги дава.[1]
Инфлацията за 1996 г. е 121%, а за 1997 г. - 1058%. Спестявания, трупани с години, стават без стойност за месеци. Валутният борд, който спира това, влиза в сила чак на 1 юли 1997 г., при следващия кабинет.[28]
Убийството на Андрей Луканов
Малко след 9 ч. сутринта на 2 октомври 1996 г. пред дома му е застрелян Андрей Луканов - два пъти министър-председател - с един изстрел в слепоочието и три в гърба. Оръжието е намерено четиридесет дни по-късно, скрито зад радиатор в съседен блок.[29]
Държавата реагира като на нападение: летището в София е поставено под контрол, изходите на столицата са блокирани, разпитани са десетки свидетели. Три месеца по-късно същата столица гори пред парламента.[29]
Зимата: правителството пада от улицата
На 4 ноември 1996 г. деветнадесет души от самата БСП пишат открито писмо за оставката на Виденов. На 21 декември той подава оставка, а на 28 декември Народното събрание я приема.[1]
На 10 януари 1997 г. Народното събрание провежда три извънредни заседания. Сутринта, на петминутно заседание от 11,25 до 11,30 ч., залата единодушно решава да започнат преговори за паричен съвет от февруари: 123 гласували, 123 „за“. Това е единственото единодушно решение за деня.[13]
В 17,40 ч. се открива трето заседание с единствена точка „Обсъждане на обстановката в Народното събрание и извън него“. Председателят заявява, че събранието не може да взема решения, „когато в него със сила са влезли хора“. Заседанието започва без стенографи: квесторът докладва, че поради блокадата не могат да влязат и се прави само фонозапис. В залата се говори за разбити ограждения, за бронетранспортьори и за подпален парламент.[13]
Кой разбива огражденията пред събранието остава спорно в самата зала. Стефан Савов от Съюза на демократичните сили заявява от трибуната: „Тези ограждения ги разби именно полицията“, а от блока на мнозинството се чуват неодобрителни възгласи. По думите му предложението на опозицията е било депутатите от левицата да бъдат изведени с полицейска охрана, докато огражденията са още цели: „Всичко можеше да стане тихо и мирно, защото ние бяхме поели ангажимента да изведем вас.“ Заседанието продължава с часове, докато навън стои тълпата.[13]
Какво става извън залата стенограмата не установява - тя записва какво е казано вътре. По Global Nonviolent Action Database на Swarthmore College протестът тръгва на 6 януари с няколкостотин души пред президентството; на 10 януари около сградата на парламента са около 50 000, а полицията бие протестиращи с палки и използва сълзотворен газ. През останалата част от месеца хора излизат всеки ден - базата ги описва като „десетки хиляди“, без да дава число за отделните дни. За върховите дни, които са след щурма, официално преброяване няма; по-късни оценки и разкази на участници говорят за 100 000 до 150 000 души, покрили площадите около събранието. Числото от трибуната същата вечер - Красимир Премянов говори за „тези пет или шест хиляди души около събранието“ - се отнася за момента на заседанието, не за следващите дни.[30]
На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов връчва мандата на БСП. На 4 февруари БСП го връща, без да състави правителство. Оттам идват предсрочните избори и служебният кабинет на Стефан Софиянски.[1]
Парламент под обсада · Януарските събития, България 1997 г.телевизионен запис · обсадата на Народното събрание на 10 януари 1997 г. · към записа
Числата в таблица
Стойност в началото и в края на мандата, и накъде се е движила. Стрелката показва само посоката; дали е добре, или зле, зависи от показателя. Последната колона е дванадесет месеца след края - показателите реагират със закъснение и промяната при един кабинет не е доказателство, че той я е причинил.
Показател
1995
1997
Промяна
1998
Средно възнаграждение на нает €/месец
133260 лв.
101198 лв.
▼ -32
155
Инфлация по индекса на потребителските цени %
62,1
1 058,4
▲ +996,3
18,7
Брутен вътрешен продукт на глава от населението межд. $
13 591
12 419
▼ -1 172
12 976
Растеж на брутния вътрешен продукт %
2,9
-14,1
▼ -17,0
3,8
Безработица %
11,1
13,7
▲ +2,6
12,2
Държавен дълг % от БВП
76,8
96,7
▲ +19,9
66,7
Бюджетно салдо % от БВП
-
1,5
-
1,3
Преки чуждестранни инвестиции % от БВП
0,48
4,46
▲ +3,98
3,57
Население души
8 406 067
8 312 068
▼ -93 999
8 256 786
Нетна миграция души
-22 020
-22 963
▼ -943
-23 262
Очаквана продължителност на живота години
71,1
70,4
▼ -0,7
71,1
Детска смъртност на 1000
15,5
15,6
▲ +0,1
15,4
Умишлени убийства на 100 000
5,9
4,8
▼ -1,1
4,7
Разходи за образование % от БВП
2,4
-
-
2,7
Магистрали в експлоатация километри
277
314
▲ +37
319
Достъп до интернет %
0,1
1,2
▲ +1,1
1,8
Емисии на въглероден диоксид тона/човек
7,30
7,14
▼ -0,16
6,89
Вотове на недоверие
искано недоверие1приети0
13 юни 1996 г.отхвърлен · вот на недоверие на кабинетаза 99 · против 135 · въздържали се 1 · гласували 235 · за приемане са нужни 121 от 240[31]
Стенограма на Тридесет и седмото Народно събрание, Тридесет и първо и Тридесет и второ извънредно заседание, София, вторник, 11 юни 1996 г., открити в 9,00 ч. и в 16,00 ч. ↩
Стенограма на Тридесет и седмото Народно събрание, Тридесет и второ извънредно заседание, 11 юни 1996 г. · изказване на народния представител Иван Будимов (СДС) ↩
Стенограма на Тридесет и седмото Народно събрание, заседание от 13 юни 1996 г., протокол на Комисията за произвеждане на тайно гласуване ↩
Стенограма на Тридесет и седмото Народно събрание, Сто осемдесет и четвърто заседание, 13 юни 1996 г. · протокол на Комисията за произвеждане на тайно гласуване ↩
Стенограма на Тридесет и седмото Народно събрание, извънредно заседание от 28 декември 1996 г. ↩
Стенограма на XXXVII Народно събрание, извънредно заседание от 28 декември 1996 г. · old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/5/ID/2467 ↩
Изчислено от показателя „Дължина на автомагистралите“ - разликата между стойността за 1995 и за 1997 г. ↩
Стенограма на Тридесет и седмото Народно събрание, Четиридесет и пето и Четиридесет и шесто извънредно заседание, София, петък, 10 януари 1997 г., открити в 11,25 ч. и в 17,40 ч. ↩
Стенограма на Тридесет и седмото Народно събрание, Четиридесет и шесто извънредно заседание, София, петък, 10 януари 1997 г., открито в 17,40 ч., председателствувал Благовест Сендов ↩
Регистърът на сайта · записът за молбата на страницата на кабинета ↩
Държавен вестник · „Закон за ратифициране на Договора между Кралство Белгия, Чешката република… и Република България и Румъния относно присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз“, приет от Народното събрание на 11 май 2005 г. · https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=205↩