Първото правителство на Княжество България. Свършва за десет дни: събранието приема адрес, в който стои думата „анти-конституционално“, министерството подава оставка, а напускащият министър-председател сам прочита указа, с който събранието се разпуска.
| Встъпва | 17 юли 1879 г. |
| Напуска | 24 ноември 1879 г. |
| Дни на власт | 130 |
| Как приключва | вот на недоверие |
| Вид | редовно |
| Коалиция | консервативни дейци |
| Датите са по | начало: неустановен · край: стар стил |
| Президент | Александър I Батенберг |
| Проверка | един документ |
На 14 ноември 1879 г. по стар стил първото Обикновено народно събрание разисква отговора си на тронната реч. Спорът не е за целия текст, а за една дума: дали действията на правителството да бъдат наречени „анти-конституционални“.[1]
Министър Балабанов настоява фактите да се разгледат един по един. Петко Славейков отговаря: „Каза се не веднъж, а много пъти, че ответът на престолното слово не е обвинителен акт. Това е една съблазнителна уловка от страна на министрите - да ни карат да разискваме факт по факт.“[1]
От трибуната говори и войвода Цеко Петков - за жандармите, които „като дойде на едно село, то е като една екзекуция: трябва да го хранят, да му служват, а народът е беден, сол не може да си купи“. Дневникът отбелязва „веселост“. Той завършва: „Всичкият свят се плаче, може вий да го не знайте, но мислим че го знайте, и ако го не поправите, срамота е за вас.“[1]
Гласува се явно, с вдигане на ръка. Понеже някои се съмняват кое е мнозинството, председателят кара залата да се раздели: приемащите думата - наляво, останалите - надясно. Мнозинството отива надясно, тоест думата остава. След това адресът се приема изцяло.[1]
Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.
Какво се е случвало по това време - не само какво е прието.
Два дни след адреса, на 16 ноември, председателят Петко Каравелов открива заседанието с едно изречение и го закрива: министерството е подало оставка, а князът е възложил на него - председателя на самото събрание - да състави новото. Заседанието се отлага. Дневникът свършва с „Шумно: Да живее Князът.“[2]
На 18 и на 21 ноември събранието заседава тайно по чл. 100 от конституцията. И в двата дневника има само едно и също: колко души присъстват и че публиката е помолена да излезе. Второто заседание е свикано за 4 часа, отложено за 7 и започва в 7 и 10 вечерта.[3]
На 24 ноември заседанието трае десет минути. Министърът на вътрешните дела - същият Тодор Бурмов, който е и председател на Съвета - чете Указ № 335: „Обикновеното народно събрание се разпуща.“ Основанието, изписано в самия указ, е че мнозинството, „от как изяви недоверие към бившето Министерство“, не е могло да състави ново.[4]
След прочитането Бурмов добавя: „На основание на този указ събранието се разпуска, и сегашното заседание е закрито. Призовавам бившите господа депутати да благоволят да излязат.“ Дневникът вписва: „Шум голям. Викове: Да живее Българский народ! Да живее Конституцията!“ Край: 2 часа и 30 минути.[4]
1 министри, както са назовани в акта.[5]
| Длъжност | Име |
|---|---|
| председател на Министерския съвет и министър на вътрешните дела | Т. Бурмов В скана инициалът е повреден и се чете като „О. Бурмовъ“. Че е Тодор Бурмов идва от нашия запис за кабинета, не от този документ. |
Едно и също нещо, гледано отдругаде: по години и през всички правителства.
Какво още не е въведенозакони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета