Богдан Филов

Кабинетът, при който страната влиза във войната на страната на Германия. Министър-председателят го напуска, за да стане регент.

Девет дни без събрание

Кабинетът встъпва на 15 февруари 1940 г. Народното събрание заседава чак на 24-и. Това не е празнина в архива: до 1944 г. правителството не се избира от събранието - монархът го назначава с указ, а събранието може да е във ваканция.

Затова първото, което дневникът от 24 февруари описва, не е избор, а посрещане. В 15 ч. и 55 м. пристигат царицата и княз Кирил Преславски; министрите ги посрещат в предверието, наредени по ресори. В 16 ч. пристига царят - със „за почест“ от почетната рота - и се ръкува последователно с министър-председателя и с всички министри.^[1]

От това изброяване идва съставът на кабинета в регистъра. Оттам се научава и нещо, което дотогава липсваше на друго място в сайта: че Петър Габровски, разстрелян от Народния съд на 1 февруари 1945 г., е бил министър на вътрешните работи и народното здраве.^[1]

Какво свърши

Конкретните неща, изброени. Разказът за тях е по-долу.

• 1940Съставът му е деветима министри^[1]Дневникът от 24 февруари 1940 г. ги изброява поименно, докато посрещат царицата и княз Кирил Преславски пред залата. Министър-председателят държи и Министерството на народното просвещение; вътрешните работи и народното здраве са у Петър Габровски, финансите у Добри Божилов, войната у генерал Теодосий Даскалов.
• 1943Оставките на министрите се приемат с Указ № 21^[2]Издаден в София на 14 септември 1943 г. по доклад под № 4631. Указът изброява поименно осмината освобождавани министри - затова съставът на кабинета е известен от акта за края му.
• 1943Министър-председателят влиза в Регентството^[2]Указите за смяната на правителството се издават „в името на Негово Величество Симеон II“, защото царят е малолетен, и се подписват от тримата регенти: Кирил княз Преславски, Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов. Тоест напускащият министър-председател подписва указа, с който се назначава наследникът му.

Репресии

Показват се събитията, които се застъпват с мандата - много от тях траят през няколко кабинета. Правното основание, по което всяко от тях се води репресия, стои под самото него.

• 1943Депортация на евреите от териториите под българска администрация^[3]През март 1943 г. от Беломорска Тракия и Вардарска Македония - територии, отнети от Гърция и Югославия и администрирани от България от 1941 г., чиито жители не получават българско гражданство - евреите са събрани и изпратени към лагера Треблинка. НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ поставя паметна плоча през 1993 г. и в залата е изречено числото 11 343 души. В същото време депортацията на евреите от предишните граници на страната - тоест от територията на царството отпреди присъединяванията от 1941 г. - НЕ се извършва. Двете неща са верни едновременно и се отнасят за различни територии; смесени, те звучат като противоречие.от 4 март 1943 г. до 29 март 1943 г. · депортирани: 11 343 - 11 500 (източниците се разминават) · загинали след депортация: 11 343 - 11 351 (източниците се разминават) · определени за депортация: 8 000
  основание: Правното основание, назовано в пленарната зала, е Законът за защита на нацията, приет от Народното събрание на 21 януари 1941 г. Самият закон още не е набавен - Държавен вестник он

Знакови закони

Приети окончателно при този кабинет. Тук не влизат всички закони, а само онези, които сменят правилата на играта. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.

Големи събития

Станали по времето на този кабинет. Ролята казва дали кабинетът е извършителят, или само е управлявал тогава - при повечето е второто. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.

Войни

Числото до всеки ред е за ЦЕЛИЯ период, не за този кабинет. Войната минава през няколко кабинета и затова тук е изписано какво прави ТОЗИ - обявява я, води я или подписва мира. Това е роля, не вина. Пълният списък по години и правителства е на отделна страница.

Състав

Съставът е снет от 2 различни документа и се показва като толкова снимки във времето. Министрите се менят по време на мандата; едно и също име в двата блока значи, че човекът е останал на поста си.^[7]

Състав към 24 февруари 1940 г. · 9 министри

Състав към 28 октомври 1943 г. · 9 министри

Свързани истории

Регистрите

Едно и също нещо, гледано отдругаде: по години и през всички правителства.

Източници

номерата в текста водят дотук

1. Стенограма на XXV обикновено народно събрание, откриване и първо заседание, 24 февруари 1940 г. · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/38/ID/3807 · текстът е разчетен от скан ↩
2. Стенограма на XXV Обикновено народно събрание, заседание от 28 октомври 1943 г. - министър-председателят Добри Божилов чете в залата Указ № 21 за приемане оставките на министрите от кабинета Филов, Указ № 22 за назначаването си и Указ № 23 за назначаването на министрите, и трите издадени в София на 14 септември 1943 г. и подписани от Регентството, https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/38/ID/4230 ↩
3. XXXVI обикновено народно събрание, заседание от 24 февруари 1993 г. ↩
4. Закон за защита на нацията - дигитално копие на броя ↩
5. „11 343 души. Как и защо отидоха на смърт евреите от новите български земи през март 1943 г.“ ↩
6. „Бомбардировките над София“, виртуална изложба на Националния военноисторически музей ↩
7. XXV обикновено народно събрание, откриване и първо заседание, 24 февруари 1940 г. · дневникът изброява министрите поименно, с ресорите, при посрещането на царицата и княз Кирил Преславски · https://old.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/38/ID/3807 ↩

Какво още не е въведенонито един източник за самия кабинет · плътност: 3 неща за 3,6 години управление - това е малко и не значи, че кабинетът не е направил друго, а че другото още не е въведено · закони: указателят на Държавен вестник започва от 2003 г. · гласуването при избора на кабинета