Тодор Бурмов1879-1879Климент Браницки1879-1880Драган Цанков1880-1880Петко Каравелов1880-1881Йохан Казимир Ернрот1881-1882Леонид Соболев1882-1883Драган Цанков1883-1884Петко Каравелов1884-1886Васил Радославов1886-1887Константин Стоилов1887-1887Стефан Стамболов1887-1894Константин Стоилов1894-1899Димитър Греков1899-1899Тодор Иванчов1899-1901Рачо Петров1901-1901Петко Каравелов1901-1901Стоян Данев1901-1903Рачо Петров1903-1906Димитър Петков1906-1907Димитър Станчов1907-1907Петър Гудев1907-1908Александър Малинов1908-1911Иван Евстратиев Гешов1911-1913Стоян Данев1913-1913Васил Радославов1913-1918Александър Малинов1918-1918Теодор Теодоров1918-1919Александър Стамболийски1919-1923Александър Цанков1923-1926Андрей Ляпчев1926-1931Александър Малинов1931-1931Никола Мушанов1931-1934Кимон Георгиев1934-1935Пенчо Златев1935-1935Андрей Тошев1935-1935Георги Кьосеиванов1935-1940Богдан Филов1940-1943Добри Божилов1943-1944Иван Багрянов1944-1944Константин Муравиев1944-1944Кимон Георгиев1944-1946Георги Димитров1946-1949Васил Коларов1949-1950Вълко Червенков1950-1956Антон Югов1956-1962Тодор Живков1962-1971Станко Тодоров1971-1981Гриша Филипов1981-1986Георги Атанасов1986-1990Андрей Луканов I1990-1990Андрей Луканов II1990-1990Димитър Попов1990-1991Филип Димитров1991-1992Любен Беров1992-1994Ренета Инджова1994-1995Жан Виденов1995-1997Стефан Софиянски1997-1997Иван Костов1997-2001Симеон Сакскобургготски2001-2005Сергей Станишев2005-2009Бойко Борисов I2009-2013Марин Райков2013-2013Пламен Орешарски2013-2014Георги Близнашки2014-2014Бойко Борисов II2014-2017Огнян Герджиков2017-2017Бойко Борисов III2017-2021Стефан Янев I2021-2021Стефан Янев II2021-2021Кирил Петков2021-2022Гълъб Донев I2022-2023Гълъб Донев II2023-2023Николай Денков2023-2024Димитър Главчев I2024-2024Димитър Главчев II2024-2025Росен Желязков2025-2026Андрей Гюров2026-2026Румен Радев2026-днес
1885 - 1989 · 5 дни

Големите събития

Дните, след които страната е друга: сменя се територията, името, устройството или редът, по който се управлява. Пет за сто и четирийсет години - мерилото е тясно нарочно.

държавно устройствоправа на хоратасмяна на властта
1885

Съединението

държавно устройство6 септември 1885 г. по стар стилПловдив

по нов стил: 18 септември 1885 г.

Източна Румелия, автономна област на Османската империя по решение на Берлинския конгрес, се присъединява към Княжество България. В Пловдив управлението на областта е свалено, а княз Александър I приема Съединението и се обявява за княз на Северна и Южна България.

[1][2]

Какво следваСърбия обявява война на България два месеца по-късно - Сръбско-българската война е в регистъра на войните. Съединението е признато с Топханенския акт от 1886 г., но само като лична уния: князът на България става и генерал-губернатор на Източна Румелия.

Датата е по стар стил; по нов стил е 18 септември 1885 г. Кабинетът е сверен по новостилната дата, защото датите на кабинетите са по нов стил. По нов стил датата е 1885-09-18 г.

23 години по-късно
1908

Обявяването на Независимостта

държавно устройство22 септември 1908 г. по стар стилТърново

по нов стил: 5 октомври 1908 г.

В църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново е прочетен манифест, с който България се обявява за независима от Османската империя. Княжеството става Царство България, а княз Фердинанд I - цар.

[3]

Какво следваНезависимостта е призната от Великите сили и от Османската империя през 1909 г. срещу обезщетение, което Русия поема като част от разчистване на свои вземания.

Датата е по стар стил; по нов стил е 5 октомври 1908 г.. Ролята тук е авторска: манифестът е обявен от правителството. При останалите четири записа кабинетът само е управлявал по това време - Съединението е дело на комитет в Пловдив, а Живков е свален от пленум на партията. По нов стил датата е 1908-10-05 г.

35 години по-късно
1943

Спряната депортация от старите предели

права на хората9 март 1943 г.Кюстендил и София

На 2 март 1943 г. правителството приема седем необнародвани постановления, които подготвят депортирането на евреи. Арестите започват и в старите предели на страната.

На 9 март депутатът Димитър Пешев и негови колеги отиват при вътрешния министър Петър Габровски. Заповедта за арестите в старите предели е отменена по телефона и задържаните са освободени. На 17 март 43 народни представители подписват изложение до министър-председателя срещу депортациите. На 26 март Пешев е свален от поста подпредседател на Народното събрание.

От териториите под българско управление - Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот - са депортирани 11 343 души. Те не се връщат. Този запис е за онова, което НЕ се случва в старите предели; депортацията, която се случва, е отделен запис в регистъра на репресиите.

[4][5]

Какво следваНародният съд по-късно осъжда 39 от 43-мата депутати, подписали изложението - по други обвинения. Наредбата-закон за Народния съд е в регистъра на знаковите закони.

Броят на неотведените от старите предели не се посочва, защото не е сверен по преброителен документ. Броят 11 343 е за депортираните и е даден от източника.

3 години по-късно
1946

Референдумът за република

държавно устройство8 септември 1946 г.цялата страна

Допитване до народа за формата на държавно управление. По официалния резултат мнозинството гласува за република. Монархията е премахната; деветгодишният цар Симеон II и семейството му напускат страната през септември същата година.

[6]

Какво следваНа 15 септември 1946 г. е обявена Народна република България. През октомври се избира VI Велико народно събрание, което на 4 декември 1947 г. приема Димитровската конституция - в регистъра на знаковите закони.

Официалният резултат не се възпроизвежда като число тук. Гласуването се провежда при управление на Отечествения фронт, а отчетът е негов - същата уговорка важи и за допитването от 1971 г. Числото без независимо преброяване е отчет, не измерване.

43 години по-късно
1989

Десети ноември 1989 г.

смяна на властта10 ноември 1989 г.София

Пленумът на Централния комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от поста генерален секретар. На негово място е избран Петър Младенов. Живков управлява страната от 1954 г. като партиен ръководител и от 1962 г. като министър-председател, а от 1971 г. - като председател на Държавния съвет.

[7]

Какво следваСледват демонстрациите от края на 1989 г., кръглата маса от началото на 1990 г., изборите за Велико народно събрание и конституцията от 1991 г. Кабинетът на Георги Атанасов остава на власт още три месеца, до 8 февруари 1990 г.

Смяната е вътрешнопартийна и става по реда на самата партия, затова записът НЕ е в регистъра на превратите. Дали е преврат по същество е оценка и я няма тук.

Какво не е тук и защо

Пътищата към НАТО, Европейския съюз, Шенген и еврото са процеси, не дни - те са в свършеното и в процесите. Възродителният процес, Народният съд и национализацията са репресии и стоят при кабинетите си. Законите са в знаковите закони, а войните, превратите и кризите - в своите три регистъра.

Ролята до всеки кабинет казва дали той е извършителят, или само е управлявал тогава - и при четири от петте е второто. Съединението е дело на комитет в Пловдив, а не на кабинета на Каравелов; Живков е свален от пленум на партията, а не от кабинета на Атанасов.

Източници

номерата в текста водят дотук
  1. Съединението на България - Хроника на Съединението от 6 септември 1885 г. http://saedinenieto.bg/
  2. Уикипедия - Съединение на България - отправна точка https://bg.wikipedia.org/wiki/Съединение_на_България
  3. Уикипедия - Обявяване на независимостта на България - отправна точка https://bg.wikipedia.org/wiki/Обявяване_на_независимостта_на_България
  4. Свободна Европа - „11 343 души. Как и защо отидоха на смърт евреите от новите български земи през март 1943 г.“ https://www.svobodnaevropa.bg/a/30554658.html
  5. Българско национално радио - „Димитър Пешев - един от спасителите на българските евреи“ https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100235560/dimityr-peshev-edin-ot-spasitelite-na-bylgarskite-evrei
  6. Уикипедия - Референдум за република в България (1946) - отправна точка https://bg.wikipedia.org/wiki/Референдум_за_република_в_България_(1946)
  7. Уикипедия - 10 ноември 1989 г. - отправна точка https://bg.wikipedia.org/wiki/10_ноември_1989

Коригирай или допълни

Видяхте сгрешена дата, число или липсващ запис? Кажете го тук. Поправката се вписва заедно с източника, по който е сверена.

Само за да отговорим. Не се показва никъде.

Искаме източник за всяко твърдение. Сайтът не записва мнения, а проверими факти: указ, стенограма, съдебен акт, официална статистика. Поправка с посочен документ влиза бързо; без документ остава да чака проверка.