Бивш министър-председател е нападнат на улицата в центъра на София и умира три дни по-късно. Делото не стига до осъдителна присъда.
Нападението е вечерта на 3 юли 1895 г. по стар стил - 15 юли по нов, - в центъра на София, малко след като Стамболов напуска Съюзния клуб. Той умира на 6 юли (18 юли по нов стил).[1]
По това време Стамболов е извън властта: министър-председател е бил от 1887 до 1894 г., а кабинетът се води от Константин Стоилов.
Кой и защо го убива, не е установено със съдебен акт. Единственият човек с установена връзка с убийството е оправдан от съда, а посочваните извършители напускат страната.
Стамболов вечеря в Съюзния клуб заедно с Димитър Греков, Димитър Петков и Иван Салабашев. Тръгва си около осем без четвърт вечерта, придружен от телохранителя си.[2]
Нападението е в центъра на София, малко след като напуска клуба. Оръжията, намерени наблизо, са ятаган, дълъг нож и револвер.[2]
Лицето му е насечено, двете ръце са почти отсечени, дясното око е извадено. Стамболов е диабетик и състоянието му се влошава. Умира на 6 юли 1895 г. по стар стил - 18 юли по нов, - три дни след нападението.[2]
По това време Стамболов не управлява. Министър-председател е бил от 1887 до 1894 г., седем години; при убийството кабинетът се води от Константин Стоилов.[3]
Съден е кръг от хора, свързвани с нападението. Двама получават по три години затвор за помагачество. Един от обвиняемите е оправдан. Срещу двама от посочваните извършители присъда не се произнася, защото ги няма в страната и разследването не може да ги обхване.[2]
На 24 март 1898 г. Софийският апелативен съд отменя едната от присъдите. Осъдителен акт, който да установява кой е поръчал убийството, няма.[2]
Публикациите сочат група дейци начело с Наум Тюфекчиев и говорят за негласна подкрепа от управляващите и от двореца. Това стои тук като твърдение на публикации - с посочен източник и без да се представя за установено. Разликата между двете е причината този запис да съществува.[2]
Съдебен акт, който да установява подбудители, няма. Публикациите сочат група дейци начело с Наум Тюфекчиев и говорят за негласна подкрепа отвътре, но това е твърдение на публикации, не установено от съд.
Двама души получават по три години затвор за помагачество; един е оправдан; срещу двама от посочваните извършители присъда не се произнася, защото ги няма в страната. През 1898 г. апелативният съд отменя едната присъда.