Серия взривове на публични места в средата на 80-те, сред жертвите има деца. Вървят по същото време, когато държавата насила сменя имената на българските турци.
Между 1984 и 1985 г. са извършени взривове на гарата в Пловдив, във влак при Буново и на други публични места. В залата се изброяват Буново, Пловдив, Сливен, „Дружба“, „Слънчев бряг“ и „Златни пясъци“.[1]
Сред загиналите при Буново има деца - в залата се говори за „убийците на децата в Буново“.
По думите на депутати навремето са издадени присъди.
В 17 часа и 29 минути се взривява устройство в чакалнята на гарата в Пловдив, поставено в дъното на залата, при обществените телефони до кошче за отпадъци. Загива една жена, ранените са 42.[2]
Трийсет и шест минути по-късно, в 18 часа и 5 минути, се взривява второ устройство пред сградата на аерогарата във Варна - поставено в бетонен цветарник на паркинга.[2]
В 21 часа и 31 минути на гара Буново се взривява вагонът за майки с деца на влака Бургас - София. Загиват седем души, тежко ранените са деветима. Това е най-тежкият железопътен атентат в българската история.[3]
Сред загиналите има деца. Съставът на жертвите се дава различно в различните публикации - едни говорят за две деца на 12 и 13 години, други за три деца и четири жени. Затова тук стои общият брой, а разбивката остава сред въпросите на записа.[4]
Разследването установява трима извършители: Елин Маджаров, Алцек Чакъров и Сава Георгиев. Това са имената, наложени им при преименуването; собствените им имена са Емин Мехмедали, Абдула Чакър и Саафет Реджеб. И двете се изписват тук, защото самото съществуване на две имена е част от случая.[4]
На 25 април 1988 г. тримата са осъдени на смърт. Присъдите са изпълнени.[2]
Източниците свързват взривовете с принудителната смяна на имената на българските турци, започнала в края на 1984 г. Тази връзка е обяснение на публикациите и на разследването - тя не е деяние, установено с присъдата, и се записва като обяснение, не като факт от съдебния акт.[2]
Самото преименуване е отделен запис в регистъра на репресиите.[5]
НЯМА НАБАВЕНО ЧИСЛО. В залата се говори за загинали деца при Буново, без обща цифра. Числата трябва да дойдат от съдебните актове или от институционален източник.
Взривовете вървят едновременно с Възродителния процес - принудителната смяна на имената на българските граждани от турски произход. Двете неща се обясняват едно с друго в публичния спор оттогава до днес, а в залата се твърди и че извършителите са от група, действала още от 1976 г.
Извършителите са установени и осъдени. На 25 април 1988 г. тримата основни подсъдими - Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб) - са осъдени на смърт и присъдите са изпълнени. Двойните имена идват от преименуването по Възродителния процес.
Източниците свързват взривовете с принудителната смяна на имената на българските турци. Тази връзка е обяснение на публикациите и на разследването, а не деяние, установено с присъдата.
Извършителите на терористичните актове в Буново, в Пловдив, в Сливен, на гарата в Пловдив и т.н., това са хора от същата тази група, която започна дейността си през 1976 г. … има един друг указ, наречен 6485 и те са наградени по този указ.[1]XXXVI обикновено народно събрание, заседание от 24 януари 1992 г.
от времето на взривовете на гара Буново, Пловдив, „Дружба“, „Слънчев бряг“, „Златни пясъци“[6]XXXVII Народно събрание, заседание от 3 април 1996 г.
убийците на децата в Буново през 1984 г., сега техните наследници и близки по този закон могат да узнаят кой е предал техните близки … А това е решено по Наказателния кодекс.[7]XXXVIII Народно събрание, заседание от 30 юли 1997 г.